Пътят на нефта

Първоначално мислех да започна с други теми, които ми се струват по-важни за Поморие в момента, но има едно събитие от онзи ден (13.07), заради което пиша това. Става въпрос за това, че с решение на Министерски съвет бе увеличен капитала на дружеството, което се занимава с подготовката на проекта за нефтопровода Бургас-Александруполис. Става въпрос за едни 150000лв., които държавата ще даде за да „купи“ новите акции на това дружество – тоест, ще дава пари за проекта.

Най-вероятно наистина не е имало начин да се мине без даването на тези пари. Тези пари сигурно можеха да отидат за нещо по-полезно, но в крайна сметка има поети ангажименти някакви, трябва да се изпълняват. Но лично аз имам притеснения около цялата ситуация, че в крайна сметка някой някъде може да си прави сметката, че този петролопровод някога ще се изгради. И то става въпрос за някой в България. Все пак, покрай такива проекти се извличат какви ли не „ползи“, я покрай собствеността на земите през които ще минава, я покрай поръчките за самото строителство.

Ако има нещо от последните години, с което съм горд, е че ние в Поморие, с нашия референдум категорично казахме НЕ на този петролопровод!

Дали трябва да го има, и какви са предимствата и недостатъците на един такъв проект е една огромна тема, но аз ще се опитам да обобщя моето виждане:

Енергийната зависимост на България от Русия едва ли ще изчезне. Може да намалее до някаква степен, но в крайна сметка Русия е най-големия износител на енергийни продукти в Европа, и най-близкия наш такъв. Един такъв петролопровод намалява енергийната ни зависимост от Русия. Когато по-богатия ти съсед, от който ти си купуваш дърва за огрев (понеже той има гора), си е прекарал тръба през твоя двор, и утре дойде и ти каже „увеличавам ти цената на дървата“ (природния газ, в случая), ти може да му кажеш „махни си тръбата“. Естествено не е чак толкова просто, а и съседът ти може да зареже тръбата през твоя двор и да си я прекара отдругаде, но това ще му струва пари. В такава ситуация, един добър преговарящ би могъл да извлече ползи (да стопира увеличаването на цената на дървата). В този смисъл, такава тръба през наша територия дава все пак някакви козове в геополитически и икономически план.

С това май се изчерпват предимствата. Недостатъците:

– екологичният риск – най-сериозният проблем. Ако ще и най-модерната и добра технология да се ползва, риск ще има. Нефтът е нещо, което не трябва да ти се разлива в двора, в каквито и да количества. Комбинацията с факта, че в България нещата се правят „през пръсти“ и вероятността някой да не построи/инсталира нещо както трябва е голяма, прави рискът МНОГО голям.

– дори и без да има екологичен проблем, самият факт че ние и посетителите на града и региона ще гледат танкери в морето, добавя още едно голямо „НЕ“. Да, искаме да си караме колите с бензин и нафта, но ако може нефтът да не ни е в двора. По-добре да има някакъв туризъм, отколкото да няма. Макар че туризмът в нашия район се промени доста в сравнение отпреди десетина години, но това е за друга тема.

– риск от екологични проблеми не само за Бургаския залив, и в частност Поморие, а и за Странджа, където е един от малкото останали относително чисти райони на България.

– има доста сериозни опасения, че няма да има достатъчно суровина за този тръбопровод. Транзитните такси и без това за безумно ниски (35млн. долара при пълен капацитет), та ако няма достатъчно суровина, най-много да се окаже, че проектът работи на загуба.

…много още може да се говори. За нас е най-важно, че туризъм и петролопровод на едно място не може да има. Дано да не се окаже, че сегашните управляващи на държавата, които преди време заявиха, че излизаме от този проект, няма да се извъртят на 180 градуса, както го направиха за ред други неща. Искаме България да бъде енергиен коридор и някакъв фактор в региона, но нека да е коридор за ток, природен газ – не и на нефт. Пътят на нефта да е другаде.

С една дума: Моите съграждани са против, аз съм против, какво има повече да го мислим. Не, и толкова. Наистина се надявам притесненията ми да са неоснователни, и да не се налага да отстояваме позицията си по много по-решителни начини отколкото е един референдум.

Публикувано в Местно управление, Политика в България. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *